Статии, ревюта, анализи
Как да отгледаме арония
Има растение, което съчетава ценни хранителни качества с красив външен вид. Ако не се сещате кое е, ще ви подскажем. Става въпрос за аронията, която е все по-популярна сред любителите градинари.
Произход и особености
Родината на аронията е Северна Америка, откъдето по-късно се пренася в Европа. Самата арония е храст, който достига височина 2.5-3 м. През първите няколко години е по-прибран, но постепенно израстват нови клонки и става доста голям. Кореновата му система е разположена плитко в почвата – на 30-40 см дълбочина. От коренището и основните стъбла се образуват множество клонки, които сгъстяват храста. Листата са зелени и лъскави, с голям декоративен ефект. През есента се обагрят в червено и стават още по-ефектни. Плодовете са закръглени, черни, твърди, изглеждат като лакирани, с восъчен налеп. Събрани са на красиви гроздове.
Цъфти през втората половина на май. Въпреки че цветовете не са с приятна миризма, те се посещават от пчели. Плодовете зреят едновременно през август.
Аронията се отглежда и като декоративно растение. Може да се засажда като жив плет за огради.
Условия, при които се развива най-добре
Въпреки че растението не е взискателно към топлината, то се развива по-добре при умерени температури. Расте и се чувства добре до 1200-1500 м надморска височина. При високи летни температури и ниска атмосферна влажност плодовете не са много сочни и имат по-горчиво тръпчив вкус.
Относно светлината аронията е доста капризна. Ако има засенчване при сгъстяване на храста или са близко разположени, растенията не могат да разгърнат пълните си възможности. Ето защо ги засаждайте така, че да не са под сянката на овощни или декоративни дървета или сгради.
Аронията не е взискателна към почвата. Все пак по-подходящи за нея са по-леките, песъчливо-глинести или горски почви, богати на хранителни вещества.
Растението се развива особено добре в предпланинските и планинските райони, където валежите са по-чести, а атмосферната влажност – по-висока.
През периода на покой аронията издържа зимни студове до -30°C. Освен това, почти не се поврежда от късни пролетни студове, тъй като цъфти късно.
Размножаване
Аронията може да се размножи както чрез семена, така и вегетативно. При първия метод първоначално семената трябва да се стратифицират, затова той по-трудно се извършва от любителите градинари. Така получените растения започват да дават плод по-късно. По-лесно е да размножите аронията чрез коренови издънки, резници, дъговидни или хоризонтални отводи. Така ще имате плод още на втората година.
Засаждане
Ако решите да си засадите арония, есента е точното време за това. Предварително изберете най-подходящото място за иначе не толкова взискателното растение. Още веднъж напомняме основното – аронията не бива да се засенчва. Подгответе почвата, като я обработите добре, но преди това е препоръчително да разхвърляте малко органични и минерални торове. Може да поставите торовете и в посадъчните ямки – по 20 кг оборски тор, 250 гр суперфосфат и 100 гр калиев сулфат. Разбъркайте торовете с малко почва, а отгоре насипете чиста. Чак след това поставете растението, като дълбочината на засаждане трябва да е такава, на каквато е била в разсадника. Притъпчете почвата и полейте добре.
Грижи
Аронията е сред най-непретенциозните растения по отношение на грижите. Тя не се напада от болести и неприятели, затова не е необходимо да я пръскате. Разбира се, плиткото разрохкване на почвата, поливането и подхранването ще се отразят много добре на плододаването й.
Резитбата е важна и необходима грижа. През първите години трябва само да махате счупените и изсъхнали клонки. Същинската резитба се прави чак след 6-7 години. С нея се просветлява и подмладява храстът, като се ограничават и размерите му.
Аронията се характеризира с изнасяне на плододаването към върха. Ако не се реже, клонките се удължават и вследствие на тежестта на плодовете полягат, докато самите плодове издребняват. Затова е необходимо да се отстраняват както много възрастните, така и част от младите издънки. Целта е да се постигне баланс между клонки от различни възрасти, като броят им трябва да е 30-40 на храст.
Прибирането на плодовете става едновременно, като по-лесно е да се откъсват целите гроздчета. Предимството на аронията пред останалите ягодоплодни видове е, че може да се съхранява известно време в хладилник. От нея могат да се приготвят разнообразни сладка, мармалади, сокове, сиропи, различни напитки, включително вино и ракия.
Плодовете – изключително ценни
Аронията съдържа 18% сухо вещество, фруктоза и глюкоза (подходяща за диабетици), органични киселини, пектинови и дъбилни вещества. Има високо съдържание на витамин P, както и на витамините от група B, витамин C, витамин E, витамин K. Съдържанието на йод в аронията е 3-4 пъти по-голямо, отколкото в другите плодове. Има още калий, калций, фосфор, магнезий и много други. Сокът от арония е лечебен; подобрява обмяната на веществата, кръвообразуването и тонуса, стимулира щитовидната жлеза, активизира пропускливостта и еластичността на кръвоносните съдове.