Статии, ревюта, анализи

Начало > Статии > Какво ни остава да ядем все пак – за скандалите около хранителните продукти

Какво ни остава да ядем все пак – за скандалите около хранителните продукти

Антибиотици в пилешкото, хормони в свинското, пестициди в пшеницата, акриламиди в чипса – това звучи достатъчно заплашително. Защото човек каквото и да прави, всеки ден се храни. И тук изниква „здравословният” въпрос – какво ни остава да ядем все пак?
Ако до този момент всеки ден сте си хапвали мегапорция свинско печено, прекратете с тази практика. Не само защото можете да погълнете голямо количество от „скандалните” хормони, инжектирани в месата, но и защото изобщо не е препоръчително. Месото не само натоварва организма, но и не му доставя всички жизненоважни вещества, от които той се нуждае. Най-сигурната гаранция, че хранителният ви режим е наистина здравословен, е да се придържате към изтъркания от повтаряне съвет: „От всичко по малко, от нищо по много”. Хранете се разнообразно и внимавайте за вкуса и качеството на храната, която поглъщате. Ето и някои ценни съвети при избора на хранителни продукти:

На какво да наблягате
• Грижете се за разнообразието – яжте плодове и зеленчуци в големи количества, но и зърнени храни (пълнозърнест хляб, мюсли, ориз, макарони). Освен това, всеки ден консумирайте нискомаслени млечни продукти (кисело мляко или извара) и до три пъти седмично – риба.
• Съобразявайте се със сезоните – сезонните продукти узряват в естествени условия. Те не само са по-вкусни, но и съдържат повече хранителни и по-малко вредни вещества. Зелената салата през зимата, например, гарантирано е натъпкана с повече нитрати, отколкото с витамини и минерали. И още един плюс – сезонните храни не се нуждаят от дълго транспортиране и именно затова са и по-малко обработени.
• Предпочитайте природосъобразни или био продукти – доказано безвредни са. Когато купувате нещо от магазина, внимателно прочитайте списъка със съставките – колкото по-малко са, толкова по-добре.
• Приготвяйте храната щадящо. Категорично избягвайте пърженето – предпочитайте задушаването с олио или друга растителна мазнина и вода. Не яжте прегоряло, а още повече – овъглено месо.
• Обръщайте внимание на свежестта и качеството. Добра алтернатива са дълбокозамразените плодове и зеленчуци (но само ако са „шоково” замразени). Мухлясалите и загнили продукти директно изхвърляйте в кофата за боклук!

За какво да внимавате

Месо
За съжаление, месото е един от най-несигурните продукти. Като правило яжте само малки порции (около 150 гр). Сравнително благонадеждни (т.е. несъбудили съмнения до този момент) са агнешкото и заешкото. Още по-сигурни са био месата, снабдени с документ за произхода си. Критични: сърнешко (и дивеч изобщо) и свинско без обозначения, дреболии (акумулират много вредни вещества).

Риба
Океанската (дори и замразена) е добър избор, тъй като доставя важни рибни мазнини. „Натоварването” й с вредни вещества се контролира доста стриктно. Критични: евтината сьомга (на повечето отглеждани екземпляри се инжектират антибиотици). Внимавайте също със скаридите, внос от Югоизточна Азия – те най-често съдържат забранени пестициди и медикаменти.

Плодове
Добре е да се консумират 2-3 пъти дневно. Но избирайте напълно узрели сезонни или замразени (и то шоково). Критични: ягодите през зимния сезон са съмнителни, както и всички несезонни плодове. Силно подсладените от консерва, освен че са много калорични, са и безполезни – съдържат твърде малко или почти никакви полезни за организма хранителни вещества.

Зеленчуци
Яжте повече от тях! Всеки ден е добре да консумирате по малко червени (например пипер), жълти или оранжеви (например моркови) и зелени (например броколи). Критични: тези, отглеждани в оранжерии през зимата – пълни са с нитрати (които междувременно се превръщат в нитрити при термична обработка).

Зърнени
Пълнозърнестият хляб си остава основата на здравословното хранене. Можете да пробвате също амарант, просо или неполиран ориз.

Млечни продукти
Доставят допълнително количество белтъчини и калций. Киселото мляко пък съдържа имуноподдържащата млечнокисела бактерия. Заложете обаче на нискомаслените млечни продукти без добавки на захар или ароматизатори. Киселото мляко и изварата можете да смесите с пресни плодове – по-здравословно е (и по-вкусно).

Сладкиши
Те се „грижат” за доброто ни настроение, затова не бива да ги отлъчваме съвсем от менюто си. Само трябва да им се наслаждаваме разумно. Критични: обогатеният с лекарствени средства мед (например този от Китай), желирани бонбони – биха могли да са желирани и с телешки желатин.

Напитки
Пийте много вода (за предпочитане изворна или трапезна). При плодовите сокове трябва да внимавате да съдържат 100% плодова част. На чая/кафето не можете да се наслаждавате в големи количества. Критични: подсладените сокове биха могли да съдържат хормони, забъркани в глюкозния сироп. Някои китайски чайове пък са пълни с пестициди.

Ядки
Съдържат ценни витамини и мазнини. Но и много калории. Затова им се наслаждавайте пестеливо. Критични: шамфъстъците или орехите, които са претоварени с афлатоксини (вид мухълна гъба). Именно по тази причина трябва да се оглеждат внимателно дали не са мухлясали. И при най-малкото съмнение трябва да се изхвърлят, защото афлатоксините са изключително вредни!

Олио / Други растителни мазнини
Растителните масла доставят здравословни мастни киселини и витамини (при около 110 ккал за с. л.). Особено препоръчителен е зехтинът. Критични: стари, граниви мазнини, както и силно загрято (вече употребявано) олио (например това за фритюрници). При обработка на високи температури те образуват субстанции, които са канцерогенни.

Яйца
По-полезни са, отколкото сочи тяхната лоша слава. Те зареждат организма с белтъчини, витамини и минерали. Но и с тях не бива да се прекалява, защото съдържат холестерин. Три яйца седмично е една нормална консумация. Критични: кремовете и сладкишите, в които са забъркани сурови яйца и които не са минали през топлинна обработка, заплашват със салмонела. Яйцата винаги трябва да се съхраняват на студено и с тях не бива да се приготвят продукти, които не се подлагат на топлинна обработка.