Статии, ревюта, анализи

Начало > Статии > Бъдещето: ОРГАНИК или ГМО

Бъдещето: ОРГАНИК или ГМО

ДЖЕРИ СТЕЙНЪР, син на фермер от Ню Холстейн, бил на 16 години, когато пред очите му станало чудо. Семейството на Стейнър имало в южната част на американския щат Уисконсин млечна ферма с 45 крави, малко дребни домашни животни и много земя, която, както навсякъде по онова време в Средния Запад, била нападната от пирей. Сякаш нямало сила, която да се пребори с плевела. Изораването и използването на отрови имало само временен ефект. Един ден пиреят просто изчезнал. "Беше като магия", спомня си Стейнър, "никога няма да забравя този момент. Ако сега прелетите над нашия район, ще видите прекрасните ни поля, които дължим на онази технология". Чудотворното средство, което започва да се използва от американските фермери в края на 70-те години на миналия век и скоро добива популярност в целия свят, се нарича "Roundup". Тоталният хербицид (тотален, защото прилаган преди сеитба убива всичко, което расте и има листа) за кратко време се превръща в най-продавания препарат срещу плевели в световен мащаб. Неговият производител, химическият концерн "Монсанто" със седалище в Сейнт Луис, щата Мисури, се разраства до такава степен, че през 80-те години на миналия век навлиза в съвсем ново изследователско поле, за което по онова време никой не може да прогнозира дали би донесло и един цент печалба.
Идеята е следната: полезните култури да не бъдат кръстосвани с други растения, а в лабораторни условия да им бъдат присаждани чужди гени, за да могат да се защитават по-добре срещу вредители. Или за да бъдат по-устойчиви на сушата и по-издръжливи. Или просто за да могат да понесат химикалите на "Roundup".
Днес върху 7% от селскостопанските площи по света се отглеждат генномодифицирани култури. 90% от генномодифицираните семена за посев се произвеждат в лабораториите на концерна в Сейнт Луис или от негови конкуренти, закупили от "Монсанто" генетични патенти, които прилагат при производството на собствени продукти. За своите противници "Mutanto", както те наричат концерна на шега, е символ на монополист, който иска да наложи масовото отглеждане на индустриални монокултури и да направи фермерите зависими от патентованите семена, излагайки на риск човешкото здраве и околната среда.
Джери Стейнър, аграрен специалист, баща на двама синове, след като завършва университета, започва работа в "Монсанто" и днес е вицепрезидент на концерна, въпреки че по думите му в душата си продължава да се чувства фермер. За него генната техника е "технологията, която ще реши проблема със световната прехрана". Изчислил е, че навремето земеделци като баща му са жънели по 3500 кг царевица на хектар. "Днес се получават до 9400 кг. А през 2030 г. с генетично оптимизирани сортове ще постигнем двойно повече".

ХАНС ХЕРЕН също добре си спомня ситуацията през 70-те години на миналия век. Бил е свидетел на това, как заради пестицидите и торовете стопанството на баща му в Унтервалис (Швейцария) се е превърнало в агрофабрика, напълно зависима от химическите препарати. "Всяка седмица пръскахме с нов химикал против вредители. От година на година препаратите ставаха все повече. В един момент реших, че не може да продължава така".
Херен е 61-годишен мъж с очила без рамки, с мокасини и тридневна брада. Облечен е с елегантно пепитено сако. Спокойно може да мине за галерист или литературен агент. Той обаче е аграрен специалист, също като Стейнър. Половината си професионален живот е прекарал на полето, близо 25 години е работил в Западна и Източна Африка.
Там си създава име на експерт по борбата с вредителите без химически препарати. През 1995 г. получава наградата на Световната програма по прехраната за проект, който, както се казва в лаудациото, е спасил милиони хора от гладна смърт. През 70-те години на миналия век пренесената от Южна Америка щитоносна въшка по маниоката (Phenacoccus manihoti) заплашва да унищожи реколтата от маниока, а с това – и основния източник за препитание на 200 милиона африканци. Прилагането на инсектициди не довежда до никакъв резултат, защото насекомото произвежда защитен восък. Екипът на Херен заминава за Южна Америка, идентифицира ихневмоните (Ichneumonidae) и калинките като основни врагове на паразита, работи върху размножаването на тези полезни насекоми и организира разпръскването им със самолети върху големи по площ територии. И до днес в тези райони съществува баланс между вредители и полезни насекоми. А за Херен създаването на балансирани екосистеми си остава ключа към устойчивото гарантиране на световната прехрана.
В борбата за съхраняването на традиционното земеделие на планетата Ханс Херен е нещо като естествен враг на Джери Стейнър. При това на влиятелен пост. Той е вицепрезидент на структурата на ООН "Международна оценка на селскостопанските научни постижения и технологии за развитие" (IAASTD), която има сходни функции с Междуправителствения панел за промените в климата (IРСС). Задачите й не са леки. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FАО) и Световната банка са възложили на 400 международни експерти на IAASTD да анализират ресурсите за производство на храни до 2050 г. за население на планетата от девет милиарда, при това в условия на мерки за премахване на бедността и глада и на съхраняване на почвите, водите, климата и биологичното разнообразие.

СЛЕД ЧЕТИРИГОДИШНА работа, през 2008 г., учените представят своите резултати. Изводът: кризата с прехраната няма да може да бъде преодоляна дългосрочно чрез индустриално земеделие и генна техника. Проблемът с глада може да бъде овладян, ако в развиващите се страни бъдат подпомогнати дребните земеделци, ако се използват техните традиционни методи на селскостопанска работа като основа за нови стратегии и естествените ресурси се съхранят с помощта на екологични агрометоди. Основното послание на експертите е за развитие на устойчиво земеделие. Актуални изследвания на "Дойче Банк" и на университета на Мичиган (САЩ), както и призиви на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и на Програмата на ООН за околна среда, потвърждават резултатите и препоръките на IAASTD. Малко преди да бъде публикуван докладът, през април 2008 г., спорът около правилния подход в борбата със световния глад прераства в истински скандал. Експертите, които участват в изследването като представители на индустрията, протестират остро, след като става ясно, че докладът ще съдържа сериозни критики срещу интензивното земеделие и няма да обяви генната техника за основна алтернатива.
Ефектът от "зелената революция" е противоречив. В резултат от нея, от 60-те години на миналия век насам значително се повишават добивите, но за сметка на сериозни странични въздействия. След десетилетия на интензивно отглеждане на монокултури почвите в обширни региони са напълно изтощени. "Земята е уморена", констатира Херен. "А гладът и бедността съвсем не са изчезнали, както се очакваше".

ПО ЕДИН ВЪПРОС Джери Стейнър и Ханс Херен са единодушни в анализите си. Със земеделието в днешните му мащаби и форми не може да бъде осигурена прехраната на човечеството в бъдеще. Според изчисления на IAASTD, до 2050 г. търсенето на зърнени храни ще нарасне със 75%. Потреблението на други храни също силно ще се увеличи. За да се реагира на нуждите, според оценка на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FАО) през следващите 40 години реколтата в световен мащаб ще трябва да се увеличи със 70%.
Същевременно, от близо 30 години площта на обработваемите земи на планетата остава непроменена – около 1,5 милиарда хектара. Разширяването на земеделските територии в Русия и Южна Америка е съпроводено от свиването им в Европа и Азия. Само в Китай за периода 1999 - 2009 г. 8 милиона хектара земеделска земя са превърнати в строителни площадки. Това се равнява на две трети от общата площ на обработваемите земи в Германия. Измененията в климата и търсенето на биогорива задълбочават проблема. През 2009 г. американските фермери са използвали една четвърт от реколтата на царевица за дестилация на биоетанол. При производството на биодизел Европейският съюз също залага на масла от растения като маслодайната палма, които се отглеждат като монокултури.
Като се има предвид, че не би трябвало да бъдат жертвани още части от влажните гори за създаването на обработваеми терени и пасища, изходът е само един – от едни и същи площи да бъдат извлечени много повече храни. "В бъдеще", казва Стейнър, "ще трябва не само да произвеждаме повече, но и да използваме значително по-малко вода, торове и пестициди. Ние създаваме растенията, с които това може да се постигне".
Ханс Херен смята подобни обещания на биотехнологичните концерни за нелоялни. "Те не разбират, че имаме работа с цяла система. Нещата не могат да се решат, ако просто извадим от нея един елемент и го оптимизираме". Според него онзи, който в преследване на големи добиви, не се съобразява с взаимодействията в цялостната система на природата, ще продължи да бъде зависим от химията и изкуствените торове и няма да може да избегне добре известните последствия в дългосрочен план – замърсяване на подпочвените води, реките и моретата в резултат на свръхнаторяване, развитие на резистентност при плевелите, загуба на биоразнообразие и оттам – бедност, глад, несправедливост.
Ханс Херен вярва не във високопродуктивните сортове от лабораториите на големите концерни, а в последователна стратегия, провеждана на множество малки стъпки. В молекулярно-биологичните изследвания, насочени към по-доброто разбиране на начина на функциониране на медиаторите в химическия състав на растенията и на микроорганизмите в почвите. Във фермерите, които съхраняват биологичното разнообразие. В селскостопанските училища в Африка. В "агрокултурата" като "социална дейност, която трябва да се съчетае с опазването на околната среда".
Според него с добре обучени земеделци, с подходящи за локалните условия сортове и с интелигентни методи на отглеждане добивите в бедните страни от едни и същи площи може да се увеличат два пъти. Същевременно, чрез този мултифункционален подход се постига допълнителен ефект, изразяващ се в опазване на ресурсите, създаване на предпоставки за повече чиста вода и чист въздух, опрашване на растенията, разнообразие на видовете и естествена растителна защита.
Джери Стейнър срещу Ханс Херен – техните противоположни позиции дават представа за битката, която се води за жизнените основи на бъдещето. Първите сражения вече са факт – например демонстрациите в Мексико през февруари 2007 г., когато хиляди протестираха срещу драстичното увеличение на цените на царевицата, която все повече се преработва за биогорива. Или гладните бунтове в Хаити през пролетта на 2008 г., породени от поскъпването на ориза. А също и вълненията на остров Мадагаскар, където през март 2009 г. населението реагира срещу споразумение на правителството с южнокорейския търговски концерн "Daewoo Logistics", според което той получава за 99 години права върху половината от плодородните земи на острова.
Последните протести са от началото на 2010 г. в Индия, където се отбелязва голямо увеличение на цените на хранителните стоки – преди всичко заради слабата реколта, вследствие на най-тежката суша от почти 30 години насам.
От есента на 2009 г. тенденцията е към покачване на международните цени на храните. И тя ще продължава, като според експерти, сред които берлинският професор по агроикономика Харалд Вицке, през следващите десет години ще достигне от 50 до 100%.
При това положение, в бъдеще са неизбежни нови резки движения в цените, както и протести срещу глада. Ще трябва да се дадат отговори на основни въпроси, като например кой с какви методи ще обработва земята. Какво ще бъде разнообразието на отглежданите култури. Кой ще печели от земеделието. Кой ще определя каква храна ще ядем. Кой ще гладува и кой ще бъде сит.

СЕЙНТ ЛУИС, САЩ
Как търговският модел на един концерн стимулира развитието на зелената генна техника
Ръководителят на изследователския екип на концерна "Монсанто" е слаб мъж с обръсната глава, тих глас и легендарна репутация. Във фоайето на административната сграда снимката на Робърт Фрейли виси в "залата на славата" наред с най-изтъкнатите учени на концерна. Фрейли е част от екипа, разработил първия комерсиален биотехнологичен продукт на "Монсанто" – соя "Roundup Ready", предложена на пазара през 1996 г. – при която Фрейли е създал изкуствена резистентност срещу бестселъра на концерна, препаратът "Roundup", и неговата активна съставка глифозат. В резултат на генна модификация, патентованата трансгенна соя разполага с вграден щит срещу отровата.
Това е примамливо за фермерите, с оглед на облекчаването на техния труд, и същевременно гениален търговски модел на "Монсанто". Фирмата предлага не само препарат против плевели, но и съответните семена. Много скоро след това "Монсанто" разширява асортимента с "Roundup Ready" царевица, сорго, рапица и памук. Генномодифицираните сортове се налагат най-вече в Северна и Южна Америка. Семената за сеитба са с 60% до 70% по-скъпи от конвенционалните – за сметка на това се спестява работна ръка и разходи за отглеждане.
В Европа този метод среща широко неодобрение. В онези години европейците още не са преодолели шока от болестта "луда крава" и се въздържат да се впуснат в следващото приключение на генното инженерство. Допълнителен негативен ефект има и изказването на тогавашния директор на "Монсанто", Робърт Шапиро, който заявява, че неговата фирма има намерение да "установи контрол върху производството на храни от полето до чинията". Заради семената на "Монсанто", фермерите се опасяват, че ще бъде отменено изконното им право на сеитба със собствени семена.
И до днес в Европейския съюз трансгенната соя на Робърт Фрейли е забранена. Редица държави членки, заедно с бившия комисар по екология Ставрос Димас, блокират възможността за нейното отглеждане. Засега в рамките на Европейския съюз са разрешени за отглеждане само две генномодифицирани растения – една царевица на "Монсанто" и един сорт картофи на ВА5Е. Причината за това ограничение е, че по-голямата част от европейските граждани са против "зелената генна техника", не на последно място и заради това, че все повече научни изследвания доказват вредите върху здравето, които причиняват патентовани култури като тези на "Монсанто". В бъдеще ситуацията вероятно ще се промени, защото в новата Европейска комисия ресорът "околна среда" беше поет от бившия комисар на науката и изследванията, Янез Поточник, който е поддръжник на агрогенната техника.
Засега Комисията е позволила вноса на няколко десетки биотехнологични растения. И почти всеки европеец консумира техните крайни продукти – например под формата на генноманипулирана соя, съдържаща се в лецитина на дълбоко замразените храни, или на царевична скорбяла в желираните бонбони.
В Европейския съюз съществува изискване хранителите продукти, които съдържат повече от 0,9% генномодифицирани съставки, да бъдат обозначени. В основните месни и млечни храни обаче гениите изменения не могат да бъдат установени, въпреки че в много случаи фуражите за животни съдържат генномодифицирана соя. Очевидно стратегията на фирмите да се концентрират първоначално върху растения като соя, царевица и рапица, които не са предназначени за непосредствена консумация, се оказва печеливша, включително и в критично настроената Европа.
Половината от соята, внасяна в Европейския съюз, идва от страна, в която трансгенните култури са завладели земеделието и в която 5000 едри фермери контролират повече от 50% от цялото производство на соя – Аржентина.

КАРЛОС КАСАРЕС, АРЖЕНТИНА
Как едно растение управлява икономиката и политиката на цяла страна
Карлос Касарес е дълбока провинция в сърцето на аржентинската пампа. Тъй като тук са били засети първите ниви със слънчоглед, в селото, което се намира на 300 км от столицата Буенос Айрес, днес се провежда конкурс за "царица на слънчогледа". Независимо че днес в Карлос Касарес отдавна вече не цъфтят слънчогледи. Тук има само полета със соя, докъдето стига погледът. Генетично модифицираната соя е новата царица на Аржентина. Тя не само е изместила почти изцяло слънчогледа в рамките само на няколко години, но е обрекла и огромни количества рогат добитък на живот край фуражни ясли. Завзела е и последния сантиметър покрай магистралите, завладяла е дори солените почви в провинция Чако и застрашително настъпва към мъгливите гори по източното подножие на Андите.
Аржентина е най-големият износител в света на соево масло и соево брашно и на трето място след САЩ и Бразилия по производство на соя. В резултат на аржентинската аграрна революция, днес насажденията от соя заемат 75% от обработваемите площи във влажната и плодородна пампа. В национален мащаб напълно неизвестното допреди 40 години бобено растение се отглежда върху половината от всички земеделски територии на Аржентина. След като през 1996 г. бе разрешено производството на генномодифицирана соя, засетите с нея площи са се увеличили почти три пъти – от 6 на 16 милиона хектара.
Густаво Гробокопател ни посреща в кабинета си от стъкло и алуминий. През прозорците се вижда соята, едва покарала и зелена на цвят. Медиите го наричат "Царя на соята". Той е едър мъж с рядка руса коса и плътно запълнен график, така че няма време за излишни приказки. Неговата компания "Los Grobo", с персонал от 1000 служители, стопанисва 120 000 хектара земя в Аржентина, от които само 10% са собственост на компанията, а другите са под аренда. Освен това групата работи с 1000 експерти и това е революция, чието начало в Аржентина поставя именно Густаво Гробокопател.
"Превърнахме примитивния селски труд в професия на науката и информатиката", казва Гробокопател. "Преди съотношението беше сто души на полето и десетина в офиса. Сега е точно обратното. В момента няма друга страна с толкова конкурентноспособно земеделие като Аржентина". Баща му работел по традиционните за пампата методи. Густаво, който е завършил агрономство, се заел заедно с други фермери да въведе в пампата американската безорна обработка на почвата. Директната сеитба спестявала много работни процедури и предпазвала земята от ерозия. За борба с вредителите обаче се налагало използването на различни, понякога много силни хербициди.
През 1996 г. Аржентина разрешава отглеждането на трансгенната соя на "Монсанто". Заедно с метода на безорната сеитба това опростява и поевтинява технологията на обработка на земята, така че за десет години почти 100% от земеделците в Аржентина минават на трансгенна соя. В резултат на повишаващите се цени на световния пазар, в някои години соята носи до три пъти по-големи печалби, отколкото царевицата. "Всяка революция е свързана с промени", казва Густаво, "някои от тях са положителни, други – по-скоро плашещи. Примерът със село Карлос Касарес показва, че бумът на соята прави хората богати. Но който не успее да се приспособи, загива".
"Соята носи смърт", заявява Норма Тенаглия, адвокатка от Сан Лоренсо, малък град на брега на река Панама с население от 50 000 души и десетина гигантски мелници за соя. 2000 товарни камиона всеки ден преминават по тесните улици на града. След като експлозия в една от мелниците за соя разрушава къщата й, адвокатката се бори за обезщетение. Заедно с други екоактивисти тя се опитва да докаже, че генномодифицираната соя е проклятие за страната и за природата. Противниците й също имат своите аргументи.
Експанзията на соевите култури от влажната пампа към съседните сухи степи и савани на областта Чако привлича арендатори, които нямат представа от земеделие и чиято единствена цел са бързите печалби. За разлика от фермери като Гробокопател, които обработват грижливо площите си и компенсират загубите на хранителни вещества в почвите със смяна на култури и торове, те не се смущават от това, че земята се изтощава. Тъй като печалбите от соята водят до увеличаване на цените на земеделските терени, животновъдите започват да опожаряват цели райони от субтропическите влажни гори, които са известни с богатото си биоразнообразие. 40% от новите площи, засети със соя през първите десет години, са за сметка на унищожаването на девствени природни територии.
Примерът със соята дава да се разбере какво тревожи Ханс Херен и IAASTD, когато става въпрос за аграрна индустрия и монокултури. През 2003 г. в Аржентина е установена резистентност на един плевел към активната съставка глифозат – пряко следствие от некомпетентното и често прекомерно използване на хербициди. Там, където училищата или цели села са във все по-голям досег с пестициди и инсектициди, лекарите наблюдават нарастване на заболеваемостта и малформациите при новородените.
Може ли да се търси отговорност от концерните, които произвеждат семена и агрохимикали, за това, че бумът излиза извън контрол? В случая с Аржентина причина са корупцията, липсващият контрол, държавната селскостопанска политика, която е ориентирана единствено към събирането на данъци. Никой не желае да поеме вината за унищожаването на слънчогледовите масиви, за опожаряването на влажните гори, за изтощените почви и за пораженията върху човешкото здраве под въздействието на пестицидите.
Само потърпевши като Норма Тенаглия и организации като "Приятели на земята" критикуват прекомерната икономическа зависимост на Аржентина от една-единствена земеделска култура, от една-единствена аграрна технология, от един-единствен концерн. Неговата гаранция, че комбинацията от трансгенна соя и глифозат трайно ще се пребори с плевелите, се оказва илюзия. Използваните количества пестициди на хектар соя през последните години са се увеличили. "Това е вредно за водните обитатели. Може да доведе до трайни поражения във водните басейни", предупреждава информационен материал на "Монсанто" за препарата "Roundup UltraMax". Тъй като активната съставка глифозат вече не е ефикасна, консултантите препоръчват опасните субстанции паракуат и атрацин, които в някои страни вече са забранени.
"Монсанто" подготвя и следващи стъпки. "Новото поколение генномодифицирани сортове соя ще повиши реколтата с 11% и ще направи излишно допълнителното увеличаване на площите", обяснява Пабло Бакеро, директор на "Монсанто" в Буенос Айрес.

СЕЙНТ ЛУИС, САЩ
Как индустриалните експерти си представят "световната норма в земеделието"
В полистироловата кутия, пълна с богата на хранителни вещества почвена смес, е поникнал зелен разсад, огрян от изкуствено слънце и съхраняван при регулирана от компютър температура 27,8 градуса по Целзий и влажност на въздуха 35%. Голяма е вероятността тази генномодифицирана царевица рано или късно да се озове на боклука, както се случва с голяма част от онова, което се отглежда в лабораториите за трансгенни организми на "Монсанто" в покрайнините на Сейнт Луис. В 122 климатизирани помещения тук се култивират стотици хиляди експериментални растения със специфични генетични признаци.
Лабораториите са своеобразен интернат за генетично оптимизирани високорентабилни култури. Само най-многообещаващите екземпляри се засаждат в оранжериите на покрива на лабораторията, преди да бъдат размножени и изпратени в някой от разсадниците на "Монсанто", които наброяват вече повече от 1000 в света. В тестовата централа на компанията никога не е зима. Тук се събират по четири реколти и в сгъстен ритъм се тестват устойчивостта, растежът и резистентността спрямо вредители на новите сортове.
Осем до десет години са нужни на експертите, за да получат от един разсад готови за пазара семена за посев. Досега Робърт Фрейли и неговите колеги са регистрирали повече от 670 биотехнологични патента. Същевременно концернът комбинира все повече и повече гени за все по-комплексни суперкултури. Така например през 2010 г. на американския пазар е предложен сортът царевица "Smartstaxx", в който се съдържат не един, а осем чужди гена, и който, следователно, е резистентен на различни вредители и хербициди. И това е само началото.
"Биотехнологичните култури са най-бързо усвоеният инструмент в историята на земеделието", казва Робърт Фрейли. "Биотехнологиите в земеделието в момента са на нивото, на което беше компютърната индустрия през 60-те години на миналия век. Цялата тази индустрия едва сега започва да се развива". Изследователският отдел на Фрейли, за който работят 4000 експерти, понастоящем проучва нови суперсортове. През последните години срещу сумата от общо 13 милиарда долара концернът е придобил собственост върху фирми за посадъчен материал в целия свят и по този начин си е създал мрежа от канали за пласмент. Робърт Фрейли е убеден, че е въпрос на време биотехнологиите да се превърнат в "световна норма в земеделието".
Има обаче региони, за които това не изглежда много вероятно.

КИСУМИ, КЕНИЯ
Как нивите на бедните могат да станат модел за друг тип развитие
Осеяното с дупки шосе се отдалечава все повече от бреговете на езерото Виктория и навлиза в зелени долини.Минава през селски площади, на които боси деца ритат кълбета от сезал, оставя след себе си магарета, които, натоварени с жълти туби вода, се катерят по склоновете на долините към покритите с трева колиби на селяните. Дори в този момент, шест месеца след дъждовния период, земята вляво и вдясно от пътя все още изглежда зелена, плодородна и богата.
Но това впечатление лъже. Провинция Нианза в западната част на Кения е сред най-бедните региони на страната. Всеки седми човек тук е заразен с вируса на СПИН, жените раждат средно по 5-6 деца. Земята трябва да изхранва все повече хора. И тъй като не е в състояние, единственото нещо, което се разраства непрекъснато освен населението, са бедняшките квартали в покрайнините на град Кисуми.
В околните села фермерите обработват малките си нивички с теглени от волове плугове или с ръце. Отглеждат най-вече царевица, която тук е едновременно разменна стока, главен поминък и основно препитание. Когато през август и януари се събере реколтата, веднага следва нова сеитба, което изтощава почвите.
По този начин, без да искат, селяните създават идеални условия за растежа на така наречената египетска стрига (Striga hermonthica). За африканските земеделци това високо до коленете растение с лилави цветчета представлява същата напаст, както навремето репеят за фермерите от Уисконсин. Паразитът се оплита в корените на растението гостоприемник и изсмуква жизнените му сокове.
Според изчисления на Зеяур Кхан, директор на Международния център за физиология на насекомите и екология (ICIPE) в Мбита, Западна Кения, паразитът вече е завзел земеделските площи на милион и половина кенийски фермери. "Годишно в Африка паразитът причинява щети в размер на около седем милиарда долара", смята Кхан.

ПОЛУЧАВА СЕ порочен кръг. Колкото по-бедни на хранителни вещества са почвите, толкова по-добре вирее египетският паразит. Колкото по-разпространен е египетският паразит, толкова по-бедна е реколтата. За селяните, които на закуска, обяд и вечеря обикновено се хранят с ястие от царевица и фасул, наречено "гитери", египетският паразит често е равнозначен на глад. Такова е положението и в края на това шосе, което преминава в тесен червеникаво-кафяв път, продължава известно време успоредно на зелената верига от хълмове и накрая завършва в двора на Ремджъс Бвана Асеве.
Асеве е на 62 години, има шест деца и двама внуци. Преди е бил началник на железопътна гара. Като пенсионер обработва парче земя, което е наследил от родителите си. Малката му къщичка е заобиколена от дървета папая и гнезда на термити. Има две стаи, на ламаринения покрив е монтиран слънчев панел за радиото, признак за скромно благосъстояние. "За нас египетският паразит беше не плевел, а даденост. Бяхме се научили да живеем с него, както можем", казва Асеве, облегнат на ствола на една папая.
Той е успял да се отърве от египеткия паразит. В момента, малко преди началото на дъждовния период, нивата му, която е с размери 30 на 40 метра, е съвсем гола, като се изключат стръковете сочна зелена трева на име Desmodium, между които през следващите дни Асеве ще засее царевица. Desmodium е съвсем невзрачна трева и човек би могъл да я вземе за плевел, ако не е така прецизно засадена в редове. В почвата Desmodium стимулира покълването на семената на египетския паразит, но не им позволява да се впиват в корените на царевицата и да растат.
"Принуда към самоубийство" – така Асеве нарича този механизъм, който води дотам, че след прибирането на реколтата, той най-после може да бъде сигурен, че семейството му ще има какво да яде до следващата реколта. Неговата малка аграрна революция му е струвала 12 долара за чувал семена от Desmodium.
Това е трева, която, веднъж засадена, израства отново и отново. Консултанти от ICIPE са обучили фермерите в Нианза как да засаждат тревата така, че тя да предпазва обработваните площи от ерозия, изсушаване и египетския паразит и същевременно да ги снабдява с хранителни вещества. Посъветвали са ги също да направят около нивите си естествена ограда от слонска трева (Pennisetum purpureumzu), като стръв за вредители.
В средата на 90-те години на миналия век екип на ICIPE се опитва да открие естествено средство срещу определен вид молци, които снасят яйцата си по стъблата на младата царевица, откъдето ларвите постепенно унищожават цялото растение. Ако на една нива освен това поникне и египетският паразит, три пети от реколтата са обречени на унищожение.
Експертът от ICIPE Кхан установява, че слонската трева отделя субстанция, която привлича молците, чиито ларви залепват на наподобяващата гума повърхност на тревата и умират. Тъй като Desmodium отблъсква вредителите ("push"), а слонската трева ги привлича ("pull"), Кхан и колегите му наричат тази технология "Push/Pull".
Именно благодарение на нея, Асеве е успял да се отърве от египетския паразит. Нивата му от две години дава реколта от 270 кг царевица, за разлика отпреди, когато се е случвало кантарът му да отчете едва 15 кг. Подобно увеличение е впечатляващо дори за експертите от ICIPE.
Междувременно повече от 20 000 дребни земеделци в Западна Кения и в Уганда прилагат технологията "Push/Pull". Обработваната от тях земя е с обща площ 30 000 хектара, което се равнява на една четвърт от площите, стопанисвани от аржентинския цар на соята Густаво Гробокопател.
"За първи път откакто се помня, сме сигурни за прехраната си", казва Асеве. Скромната му нивичка в дълбоката провинция на Кения би могла да бъде един от моделите за бъдещото развитие на земеделието.

КОНЦЕПЦИЯТА тук е коренно различна от плановете за пълна индустриализация в аграрния сектор. Няма нищо общо с опитите на "Монсанто" в лабораторни условия да се прониква все по-дълбоко в структурата на растенията и да се променя наследствената информация; с очакванията за суперсемена за посев; с интензивното земеделие, при което аржентинската трансгенна соя се транспортира през Атлантическия океан в холандските свинеферми и чрез течната тор замърсява почвите и водите.
Идеите на Ханд Херен и IAASTD се осъществяват по света в малки мащаби и при най-различни условия. На Филипините 35 000 фермери от мрежата "Masipag" жънат добри реколти, използвайки традиционни сортове ориз, като са култивирали от тях 500 нови линии.
Организацията "Green Foundation" в Южна Индия изгражда центрове за продажба на посадъчен материал, инициира създаването по селата на семейни стопанства.
"Не ни трябват универсални решения за целия свят", смята Ханс Херен, "решението е: назад към бъдещето".
Как внуците на Ремджъс Асеве и Густаво Гробокопател ще обработват земите си през 2050 г.? Дали сортовете на Джери Стейнър ще продължават да превземат земеделието? Дали принципът на Ханс Херен "назад към бъдещето" има перспектива в страни като САЩ и Аржентина? Или се задава краят на индустриалното земеделие, след като се изчерпи петролът – необходимата предпоставка за производството на торове, за работата на селскостопанските машини и за развитието на световната търговия?
Поуката от спора между двата модела е ясна. Втората зелена революция означава нещо повече от производството на хранителни калории. Онова, което се случва по земеделските площи по света, оказва много по-широко влияние – върху питейната вода, въздуха, биологичното разнообразие, социалната справедливост, климата и красотата на природата.