Органик България



Органик индустрията в България бележи силен напредък след 1990 година, при връщането на земята и съществената промяна на политическото състояние. След 2000 година се забелязва още по-голямо търсене на продукти, както и информация за здравословния начин на живот.

Интересът е двупосочен: формира се прослойка от купувачи със „зелено" съзнание, водени от съображенията здраве, екология, престиж. Тези хора, за които преди считахме, че живеят само в Швейцария, Япония и на Скандинавския полуостров, сега виждаме и у нас.

organic

Срещу купувачите стои група предприемчиви фермери, които изкарват на пазара продукция, произведена по органичен път. Сега този пазар се приема като напълно нормална съставна част от обществената икономика, нещо много актуално и с високи експортни възможности.

Да се произвежда органично, тоест без употребата на химични торове и препарати, всъщност е нормалната практика от хилядолетия насам. Тя обаче беше много бързо забравена заради улесненията на масовото земеделие, целящо извличането на максимален добив от единица площ и постигане на високи стойности в другите „търговски" параметри (разбирай - бърза печалба).

След 1990 година започна процесът на връщане на земята на нейните собственици. Хората - наследниците - влизаха в собственост на малки участъци. Ако малкият участък е част от по-голям блок, в който се произвежда неорганично, условия за органично фермерство няма дори и при желание на собственика - химическите торове и препарати лесно се пренасят в почвата. В полупланинските райони, където разстоянията между поземлените участъци са по-високи, съответно и възможностите за органично земеделие са по-добри.

По-интересното в процеса на връщане на земята е, че собствеността отиде при хора, разбъркани като тесте карти в класово (професионално и образователно) отношение заради социалистическата индустриализация. Сега има по-голям шанс човек с предприемчиво и актуално мислене да стане собственик на земя и да направи крачката към производство, отказващо се от химията.

Враждебното недоверие към новите неща, които обещават печалби, но всъщност нищо не гарантират, е свойствено за народната психология. Най-често обяснението за недоверието към новите култури и начини на производство се изразява в несигурността, че за новата продукция ще се намери купувач и купувачът ще се връща всяка година.

Европейския Съюз, както и правителството на България, сега насърчават прехода към органично фермерство и отпускат субсидии за фермерите и производителите на храни, които преминават към него. От въвеждането на САПАРД (Специална присъединителна програма за селско стопанство и селско развитие), фермерите могат да получат финансова подкрепа също и през „карантината": три-годишният преходен период, изискван за да може фермерската продукция да бъде сертифицирана като органична.

Според специалистите, повечето органични ферми в България са много малки и са разположени върху по-малко от един хектар. Те често зависят от инвестициите и договорите за доставка с външните фирми. Понастоящем 90% от органичната храна, произведена в България, се изнася за по-богатите европейски държави.

Българските органични храни са основно плодове (ябълки, праскови, череши, ягоди, малини, сливи, грозде за производство на вино), ядки (орехи и бадеми), билки и подправки (копър, анасон, лавандула и много други), както и органични растителни масла, тютюн, зеленчуци. На пазара има агнешко и телешко органично месо, както и органичен конфитюр и мед.

В добавка големи участъци диви земи се сертифицират като органични и в тях се събират диви плодове, билки, гъби. Счита се, че приблизително 60 % от суровите продукти идват от събиране в дивата природа. Органично розово масло, тютюн, вино, плодове са с огромен потенциал за страната, считат германските специалисти. Органичното фермерство в България е много обещаващо заради естествените условия.

Според министерството на земеделието, сертификати за органична продукция досега са получили девет производителя, доставящи изсушени и замразени билки, подправки, семена, (диви) плодове, зеленчуци, мед и розово масло.

Тази година министерството ще подкрепи органичното фермерство и производство на храни с €12,6 млн. Целта е да се засили местния пазар и да се завземе нов дял на европейския пазар. В плана до 2013 година е заложено, че 8% от селскостопанската земя на България ще бъде обработвана по органичен способ (0.3% през 2005). В националния план е заложено 3 % от продаваните в страната продукти да са с органичен характер.

В добавка на това трябва да се подобри правната уредба, осведомеността, образователната и изследователската дейност, както и сертификацията в сектора органично фермерство. Българският закон за генно-модифицираните организми (GMO) е изключително рестриктивен и поставя приоритета върху органичното фермерство, както и способства за избягване на конфликти между органично и не-органично фермерство.

Като производител България има огромен потенциал на органични храни. Като потребител българинът също - зелената идея достига до все повече умове и сърца. Но в българския случай потребител и купувач са две различни неща. В България потенциалът на вътрешният пазар е по-скоро съмнителен, освен в столицата и няколкото големи градове: българинът е свикнал да произвежда сам по-качествените и здравословни „селски" храни, вместо да купува органичната храна от магазини.

Между другото това е много по-добрия вариант по сравнение с „икономиката на бурканите", с която българите влязохме в международната социология. Да се произвежда храна сам е идея, далечна на редица специалисти по „продоволствието" на развита западна Европа. Програмите за развитието на ООН са на друго мнение.

Не на последно място, икономистите и социолозите, гледащи надалеч, считат, че бъдещето общежитие ще се организира около дома в много по-голяма степен, отколкото около корпорацията. Затова производството на храни в домашни условия даже и в града е неразработена мина. В тази сфера България притежава огромни естествени предимства.